* * *

Юнак и Слънце се надварват

Ой, Храбрьо льо, млад неглавен,
млад неглавен и неженен,
снощи се е хвалил, кълнал,
на водата, на чешмата,
пред момите, пред момците,
пред кметове и кметици:
- Имам конче вихром вятре,
за ден земя обхода,
пак си вечер тук дохода.
Де го е зачуло Ясното слънце,
та му изпратило добър хабер -
два йовлана, три чауша.
- Ходете го доведете,
да си сториме облога,
облога по Господа!
Ако ли ме той надвари -
имам сестра хемшарлийка,
ще е Храбрьом първо либе.
Ако ли го аз надваря,
ще му взема вихром ветре.
А га слънце рог издаде
и млад Храбер кон изведе,
обседла го, обюзда го
със сини седла с жълти юзди,
че си метна дясна нога
на коньовам колан щербен.
А га слънцето на пладнина
и млад Храбер на земята,
тогаз слънцето проговаря:
- Ой, орачо льо, мой копачо,
пуснете си чифтовете,
побийте си чикелите,
подметнете си копачите.
Дано рече, бре, млад Храбер,
пладнина е докундисало.
Поби копье, върза коня,
под ореше столовато.
Кога легна и сън видя,
коня му врещи, с ноги трещи,
тогаз Храбрьо проговаря:
- Ой, коньо льо, мой другарю
дали тебе да загубя
или мене си да погубя?
Тогаз коня отговаря:
- Ой, стопанино, мой, стопаньо,
нито тебе погубвай,
нито мене загубвай;
я вързи си бяло лице,
бяло лице с бял тестемел,
черни очи с черна кърпа,
да те вятър не подухне,
да те вейка не подметне;
че си метни дясна нога,
на коньовам колан щербен.
Дорде Храбер да заседне
кон проязди два на десни,
два на десни кадълъка,
Влашка земя и Богданска.
А га слънцето на икиндия
и млад Храбер на портите.
Тогаз слънцето проговаря:
- Стой, почакай, бре, млад Храбер,
да извикаме моя сестра,
моя сестра хемтарлийка,
да е Храбрьом първо либе,
на коня му стопаница,
да го храни с едро зърно,
да го пои с руйно вино,
руйно вино, тригодишно!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014