* * *

Юнак и Слънце се надварват

Обложил се, Коледо ле,
Добър юнак, Коледо ле,
да се вари с Ясно слънце.
Ко надвари Добър юнак,
ке му вземе сестрицата,
сестрицата Шимширица.
Ко надвари Ясно слънце,
ке му реже дясна ръка.
Тръгнали са във неделя,
във неделя да се варят.
Ясно слънце се изгрява,
Добър юнак на пройдума,
Ясно слънце на пройдума,
Добър юнак на пладнина.
Помоли се Ясно слънце
на овчарьем, на орачем,
да излъжат Добър юнак.
Запряли са орачето,
че ги видял Добър юнак,
че си слезе от кончето,
забил байрак, че си легнал,
тъй си заспал да пладнува,
надхвърли го Ясно слънце -
Ясно слънце на доило,
Добър юнак на пладнина,
заврищяло врано конче,
разбуди се Добър юнак,
че погледна Добър юнак -
Ясно слънце на доило.
Отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, врано конче,
дали напред, дали назад,
кат ми режат дясна ръка?
Отговаря врано конче:
- Бре не бой се, Добър юнак,
ти се хвърли на седлото,
ке бягаме, ке търчиме,
ке надварим Ясно слънце.
Че се хвърли Добър юнак,
че подхвръкна врано конче,
че надмина Ясно слънце -
Ясно слънце на доило,
Добър юнак на портите.
Че си влезе у слънчови,
че улови сестрицата,
сестрицата Шимширица,
тъй посрещна Ясно слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014