* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак, Коладе ле,
Добър юнак с добра коня, Коладе ле,
че си има бърза коня,
на ден света обхожда,
обихожда, пак дохожда.
Де го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ти се хвалиш, че си имаш,
че си имаш бърза коня,
на ден земя обхождаш
и пак дохождаш!
Айде да уложим и обложим,
ако ти ме надминеш,
ще ми вземеш милна сестра;
ако аз те надмина,
ще ти взема врано конче!
Уложили и обложили.
Юнак пуща по земя,
Слънце пуща по небе;
Слънце стигна на обяда,
Юнак слиза сред земята,
че си слезе от враня коня,
че си легна и позаспа.
Слънце стигна на икиндия,
конче цвили, с крак рови:
- Я стани, стани, Добър юнак,
не ме давай на Ясно слънце,
да ме язди деня и нощя -
денем по небето,
нощем по земята!
Че си стана Добър юнак,
че си възседна враня коня.
Слънце трепти да залязва,
Юнак стига на край земя.
Че си взема милна сестра,
милна сестра Ангелина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014