* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се, Коладе, Коладе ле,
Храбром юнак, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на чешмите,
че си има хранен коня -
на ден земя обихожда,
обихожда, хем дохожда,
Ясно слънце надминава!
Отде зачу Ясно слънце,
че изпрати бърза слуга,
бърза слуга, ясна зора -
да намери Храбром юнак,
да намери и да му каже:
"Да оседлае хранен коня,
да го изведе сутрин рано,
сутрин рано на изтока,
да се двама надбягваме...
Ако ли ме той надбяга,
ще ми взема милна сестра,
милна сестра, ясна зора!"
Отишла е - намери го,
намери го - казала му.
Че оседла хранен коня,
че излезе сутрин рано,
сутрин рано на изтока.
Ясно слънце и то изгрява,
че се двама надбягвали.
Слънце вече насред пладня,
юнак още среди земя.
Седна юнак да почине,
че задряма Храбро юнак.
Слънце вече на икиндия,
юнак още среди земя.
Конче тропа да събуди,
да събуди Храбром юнак.
Че се стресна Храбро юнак,
че се стресна, събуди се,
че си яхна хранен коня...
Слънце трепти да засяда,
юнак влиза в слънчом двори,
че му взема милна сестра,
милна сестра, ясна зора.
Туй наздраве, Храбро юнак!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014