* * *

Юнак и Слънце се надварват

Уложил се е юнак с Ясноно слънце,
койно превари слънчови двори,
той да ми вземе ключи-отключи
и да ми грее по сичка света.
Слънцено торна въз Черно море,
въз Черно море, въз синьо небо;
пък юнак торна въз черна земя,
въз черна земя, въз планинона,
в ръкине носи сребърна харба,
та елше сече, друме го прави.
Га ми отиде в Доспат планина,
че си ми найде машка девойка,
машка девойка, бяла гъркиня,
насрящу хи рука да се отмахне:
- Та отмахни се, машка девойко,
че олук имам с Ясноно слънце,
кон щеш подплаши, обави ме щеш!
Дваж хи повтори, не отмахна се,
тогав си подхвърли сребърна харба,
та я посече на десна ръка,
та се лейнаха яснине кърви.
Пък му се смили, та от кон слезе,
та се повърза с копринен пояс,
че си възседна бързана коня,
та си отиде в Слънчови двори,
та си почука и си повика:
- Ой, мале, мале, Слънчова мале,
та изнеси ми ключи-отключи,
да си отключа равнине двори -
я ще да греям по сичка свята!...
- Постой, почакай, бързо юначе,
ей де ми иде Ясноно слънце,
Ясноно слънце - стрела далеко,
стрела далеко, с кърви облято,
да си ми дойде, да си ми видим,
да си ми видим, що ще да каже!
Га си ми дойде Ясноно слънце,
че си юнаку тихо ромони:
- Ти еднъж мина през черна земя,
та си ме обля със ясни кърви;
пък си я ходям, ката ден греям,
та си ми гледам дребни факири,
как си ми ходят голи и боси,
голи и боси, гладни и жадни,
та ни едному нищо не викам,
пък ти еднъж мина, та кърви обля!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014