* * *

Юнак и Слънце се надварват

Станенине, господине!
Похвали се лудо-младо,
че си има добра коня,
с Ясно слънце, бой да бие.
Как го зачу Ясно слънце.
Отговаря Ясно слънце:
- Ето тебе, лудо-младо,
я ми ела сутрин рано,
на изгрева на изтока.
И се двама споредили,
споредили, надбягали.
Хвален юнак на планина,
Ясно слънце на обяда.
Провикна се Ясно слънце:
- Стой, почакай, лудо-младо,
та му кажи пладнуваме,
па му пладнуваме и заспиваме.
Запряло се лудо-младо,
стигнало го лудо-младо,
пладнуваме и заспиваме.
Издебна ги Ясно слънце,
та превари лудо-младо.
Ясно слънце икиндия,
хвален юнак на планина,
па процвили добра коня,
трепна юнак събуди се.
Ей те тебе, добри юнак,
отиде ти добра коня,
трепна юнак събуди се,
па извади остра сабя,
остра сабя из ножница,
па бръкна в мишен дисаги,
па извади мамуците,
удари ме в клето сърце,
да се сетя за млад заман,
извади из тънка мрежа,
завържи си бяло лице,
па удари през друмища,
през друмища, през пътища,
да изпревариш Ясно слънце.
Послуша го лудо-младо,
та изпревари Ясно слънце.
Ей те тебе, млади момко,
тебе пеем тази песен!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014