* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак
вечер, вечер на кладенец,
че си има добра коня,
за ден земя обихожда,
обихожда, пак дохожда.
Зачуло го Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
хайде с тебе на обзалог
ако мене ти надминеш
ще ми вземеш малката сестра,
малката сестра Ангелина;
ако аз теб надмина -
ще ти взема добра коня,
добра коня, чер гарвана.
Обзаложили се, тръгнали са,
кат стигнали насред пладне,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ази тука си почивам,
и почивам, и поспивам.
Че полегна и Добър юнак,
кат полегна и заюсна.
Задмина го Ясното слънце.
Добра коня с краком тропа,
с краком тропа, с ноздром диха:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
задмина те Ясно слънце!
Тогаз стана Добър юнак,
че надметна лява нога,
дор надметне дясна нога,
надмина си Ясното слънце.
Че му кердоса милната сестра,
милната сестра Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014