* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се харен юнак, Коладе ле,
похвалил ми се снощи вечер,
снощи вечер пред млади булки,
пред млади булки, пред малки моми,
че обхождал за ден земя,
ем обхождал, ем дохождал.
Отде го зачу самси Слънчо:
- Хвалил си се снощи вечер
по кладенци, по геранци,
пред млади булки, пред малки моми,
че си обхождал за ден земя,
ем обхождаш, ем дохождаш.
Ако я обхождаш, на чест да ти е,
на чест да ти е слънчева сестра.
Разсърди се харен юнак,
възседна си хранена коня.
Дор превърли лева нога,
конче стигна насред земя.
Поспря ми се харен юнак,
поспря ми се и полегна.
Кога легна слънце беше,
слънце беше на обеда;
кон похлопа, кон потропа:
- Ставай, ставай мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко.
Кога легна слънце беше,
слънце беше на обеда,
а сега е на икиндия!
Дор превърли десна нога,
конче стигна на край земя,
на край земя, пред слънчеви порти.
- Излез, излез сам си, Слънчо!
Не излезе самси Слънчо,
най излезе Слънчева сестра,
на чело й ясен месец,
на поли й ясна звезда.
Понесе я харен юнак,
занесе я на мама си:
- На ти, майко, това цвете,
поливай го сутрин, вечер,
сутрин, майко, с руйно вино,
вечер, майко, с върла ракия!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014