* * *

Юнак и Слънце се надварват

Ой, Храбро льо, млад, неглавен,
млад, неглавен, млад, неженен!
Снощи се е Храбро хвалил
пред момите, пред момците,
я пред старци, я пред булки:
- Я си имам коня вихра,
коня вихра, коня вятра -
на ден земя обикаля.
Отде го зачу Ясно слънце,
че му прати три улана,
три йолана, три чауша.
- Хванете го, докарайте,
да го сторим на Господа,
на Господа баш слугата.
Ако ли ме той надвари,
имам сестра Шимшерия,
да е Храбром първо любе.
Ако ли го я надваря,
ще му взема вихра коня.
Ега слънце рог зададе
и млад Храбър кон изведе,
оседла го, огизди го,
че се метна кован щърбен.
Дорде Храбър да заседне,
кон проязди два на десни.
Ега слънцето на пладне
и млад Храбър среди-зима.
Тогав рече, бре, млад Храбър:
- Ой, орачо, йой, копачо,
побийте чекелето,
пуснете си чифтовете,
подменете копачето,
че ми пладня докондиса.
Че си върза вихра коня,
че е легнал, бре, млад Храбър,
бре, под сянка орехова.
Вихра коня цвили, рита
и млад Храбър хрипна сънен -
слънцето е на икиндия.
Тогав Храбър дума коня:
- Дали тебе да погубя,
или, коньо, сам си мене?
Я пък кон му отговаря:
- Нито тебе, нито мене;
я вържи си бяло лице,
бяло лице с бял тестемел!
Тогав хвърли, бре, млад Храбър,
дясна нога на кован щърбен;
дорде Храбър да заседне,
кон проязди два на десни,
Влашка земя и Бойданска.
Ега слънце на икиндия
и млад Храбър на портите.
Прерука се Ясно слънце:
- Постви, почакай, млад ми Храбър,
да е сестрам, млад ми Храбър,
да е тебе първо любе,
да я каням стопаница,
да те храни едно зърно,
едно зърно, баш пшеница,
да те пои с ройно вино,
ройно вино тригодишно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014