* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се е Добър юнак,
Младне ле, Божне ле, мой Коладе,
сутрин, вечер на геранец
пред момите, пред момците,
че си има хранен коня,
хранен коня - вън не ваден,
че и той взема за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
Отде го зачу Ясното слънце:
- Бре, ти юначе, бре, хвалибиче,
хайде на бас да се ловим.
Ако ти мене надбягаш -
на чест да ти е мойта сестра,
мойта сестра - Ангелина -
на чело й - ясно слънце,
на гърди й - ясен месец
на поли й - рой звездици.
Ако те аз тебе надбягам
ще ти взема хранена коня,
хранена коня - вън не ваден.
Хванали са, тръгнали са.
Вървели са, що са вървели,
млад юнак за вода изгоря.
Найдено било едно геранче;
Добър юнак от кон слезна,
от коня слезна, вода пийна,
вода пийна, сянка спусна,
сянка спусна, сън си заспа.
Кончето му хлопа - тропа:
- Ставай, ставай, мой стопанко,
Слънце отиде на пладнушка!
Добър юнак все не става.
Кончето му пак повтаря:
- Я стани, стани, мой стопанко,
Слънце зайде на икиндушка!
Добър юнак от сън скокна,
от сън скокна - сълзи оброни
Кончето му проговаря:
- Я мълчи, мълчи, мой стопанко,
я си извади син-бял тестимел,
па си забради бялото лице,
да го не брули бурния вятър,
бурния вятър, едрите клони.
Дорде се юнак на коня нагласи
конче стигна Ангелинини порти.
Конче тропна, юнак викна:
- Излез, излез, мома Ангелино,
аз съм твой, ти си моя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014