* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
Добър юнак с по-добра коня,
че си има хранен коня,
че си обижда дълг й нощи,
хем ги обижда, хем ги догоня.
Де го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
като си се хвалба хвалил,
хай да си пуснем дълга кушия -
от изгрева до залеза.
Ако ли те аз надмина,
ще ти взема хранен коня.
Ако ли ме ти надминеш,
ще ти отдам мойта сестра,
мойта сестра Ангелина!
Пуснали са дълга кушия.
Дорде слънче рог подаде -
Добър юнак на голям ручок,
Добър юнак на пладнина,
дорде слънце на пладнена.
Дорде слънце на индия,
Добър юнак в Ангелинини.
Слезе от конче, заби колче,
заби колче, върза конче.
Ето го и слънце идва,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
халал да ти е мойта сестра,
мойта сестра Ангелинка!
Тебе пеем, Добър юнак,
тебе пеем, Бога славим
от дружина с веселбина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014