* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се млад неженен
снощи вечер на кладенца,
пред момите, пред момците:
- Имам коня ветрогоня,
за ден земя обихожда,
обихожда, пак дохожда.
Де го зачу Ясно слънце,
Ясно слънце отговаря:
- Кой се хвали, сам да дойде,
да се двама облагаме,
облагаме, залагаме;
който може мен надмине,
аз си имам една сестра,
тя ще бъде Храбром юнак,
Храбром юнак, първо либе.
Ясно слънце най изгрява,
Добър юнак кон възсяда.
Ясно слънце на пладнина,
Добър юнак среди земя, (2)
среди земя, край кладенче.
Заби кола, свърза коня,
щрур защури сянка стара,
наведе се, вода пие,
сянка стара, сън заюсна.
А конче му глас издава
от земята до небето:
- Ой те тебе, мой стопане,
Ясно слънце на икиндия,
а ний с тебе среди земя,
среди земя, при кладенца.
Добър се юнак събуди,
събуди и чудом чуди,
дали напред, или назад?
А конче му отговаря:
- Ой те тебе, мой стопане,
я ми стъпи на щрапало.
Дорде метна десна ръка,
а кончето му подхвръкна.
Ясно слънце на захода,
Добър юнак порти чука.
Ясно слънце отговаря:
- Излез, излез, моя сестро,
ти ще бъдеш Храбър юнак,
Храбър юнак първо либе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014