* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак
снощи вечер на седенки,
а отзаран на кладенци,
пред момите и момците,
че си има добра коня -
да надбяга Ясно слънце.
Дочула го Слънчо сестра,
Слънчо сестра хубавица,
па си брату говорила:
- Леле, варе, Слънчо братко,
похвали се Добър юнак
снощи вечер на седенки,
а отзаран на кладенци,
пред момите и момците,
че си има добра коня -
да надбяга Ясно слънце.
Слънце сестри отговаря
- Леле, варе, мила сестро,
ти да идеш, да му кажеш,
да си иде заран рано
тамо доле на изтока,
да се двама надбягваме.
Ако ли ме той надбяга -
да вземе мила сестра.
Ако ли аз го надбягам -
да му взема добра коня.
Подранила Слънчу сестра,
заран рано на кладенци,
срещнала си Добър юнак
и му тихом говорела:
- Леле, варе, Добър юнак,
обседлай си добра коня,
па си иди тамо долу,
тамо долу на изтока,
да надбягаш Ясно слънце,
да му вземеш мила сестра,
мила сестра, хубавица.
Послуша я Добър юнак,
па обседла добра коня
и си отиде на изтока,
и се двама подбягваха.
Дорде слънце на обеда,
Добър юнак чак на пладне,
провикна се Ясно слънце:
- Стой, почакай, Добър юнак,
тука мене първо пладне
под орехче столовато!
Отседнал е Добър юнак,
поби кола, върза коня,
па си легна, та заспа.
Заминува Ясно слънце,
заминува право пладне
и си стига икиндия,
а юнакът си тежко става,
кон му цвили с нога бие:
- Стани, стани, Добър юнак,
отиде ти добра коня!
Стана юнак, сълзи рони,
а конят му отговаря:
- Мълчи, мълчи, Добър юнак,
я си бръкни у пазуха,
та извади тънки кърпи
и превържи черни очи,
черни очи, клето сърце,
да ги гора не обрули.
Дор Слънце на захода,
Добър юнак Слънчо в порти,
посреща го Слънчо сестра,
Слънчо сестра, хубавица,
прихвана му добра коня
и го води во дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014