* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил ми се дели ми Ребро,
ей Коладе ле, мой Коладе ле:
- Ази си имам хранен ми коня,
за ден отивам и пак се връщам.
Отде го зачу Ясното слънце,
Ясното слънце проговаря:
- Ако идеш до Цариграда,
ази си давам милата сестра,
милата сестра - назлън Еленка!
Ако не можеш да идеш и дойдеш,
аз ще ти взема хранена коня!
Вярна си клетва, клетва сторили,
че си легнали сънчец да поспят.
Слънцето трепти, трепти изгрява,
дели ми Ребро лежи, не става.
Слънцето трепти, трепти на пладне,
дели ми Ребро лежи, не става.
Конче му цвили, със крака рови,
яра са вдига от черната земя,
тогаз ми стана дели ми Ребро.
Че си нахрани хранена коня
със девет кила бели ориз,
че го напои с ведро вино,
че го потегли на бинек камък,
че си оседла синьото седло.
Докат се Ребро надметне,
конче му отиде на среди пътя,
докат се Ребро намести,
конче му отиде на слънчеви порти,
докат се Ребро намести,
назлън Еленка по двори ходи,
по двори ходи, порти не отваря.
Че се разсърди дели ми Ребро,
конче постръкна, порти прехвръкна,
че са станали побратими.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014