* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак на чешмата,
на чешмата, на водата,
пред момите, пред момците,
че си има добро конче,
слънцето е надминавало,
месеца е надвървявало.
Де го зачу Ясно слънце:
- Не хвали се, не пали се,
не пали се, пъклен сине,
дръж се сега да те видя,
ко ме надминеш, аз ще ти дам,
аз ще ти дам мила сестра,
мила сестра Ангелина,
ко те надмина, ще ти изгоря,
ще ти изгоря доброто конче.
Като са е Добър юнак
на кончето попреметнал,
насред пътя е отишъл.
Слезе от конче, сведе клонче,
върза конче, легна, заюсна.
Конче му цвили, с крака дере,
с крака дере, на юнак дума:
- Дали мислиш да ме имаш,
или мислиш да ме немаш?
Кат се юнак от сън събуди,
конче юнак отговаря:
- Извади си черен ялък,
превържи си сини очи,
да не ги вей вехния ветър.
Доде слънце на икиндия,
отиде конче в слънчови двори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014