* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак, Коладе ле,
Добър юнак с добра коня, Коладе ле,
на чешмата пред момите,
че си имал добра коня,
добра коня, хранен коня -
за ден обижда цяла земя,
за нощ обижда цяло небе,
от планина на планина,
обяд чини в Дряно поле,
и там конак не дочина,
от планина на планина.
За икиндия във София,
за вечеря във Пазарджик.
Кон юнака отговаря:
- Мойте крака дъби не са,
мойта снага мрамор не е,
мойто сърце камък не е,
мойте очи звезди не са!
Юнак коня отговаря:
- Я си върви, както си вървиш,
я си тегли по-нататък,
по-нататак до Кратово.
Там си имам първо либе,
първо либе Ангелина,
зачул съм си, че се сгодило -
за хиляда вити гривни,
за маляшка малян пръстен!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014