* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак,
ой Коладе ле, мой Коладе ле,
за ден земя обхожда
и вечер си в дом дохожда.
Отде го зачу Ясното слънце,
че му прати калезмица,
калезмица до Добър юнак:
- Ой те тебе, Добър юнак,
хайде да се обложиме -
ако ти мен изпревариш,
ще ми вземеш милната сестра,
милната сестра Калинчица.
Ако аз те изпреваря,
ще ти взема доброто коня,
доброто коня със златната грива.
Обложили се и тръгнали.
Ясното слънце рог издава,
рог издава да изгрява,
доброто коня на ручока.
Ясното слънце на ручока,
доброто конче на планина.
Че си слезе Добър юнак,
забил колче, вързал конче,
че си полегна, та позаспа.
Ясното слънце го достигна,
го достигна и задмина.
Доброто коне земя бие,
земя бие до зенгия.
- Я стани, стани, Добър юнак,
Ясното слънце ни достигна,
ни достигна и задмина!
Че се сепна Добър юнак,
че се сепна и разбуди.
Дорде метне десницата,
доброто коне накрай земя,
накрай земя и се връща.
Отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не ти искам доброто коне,
най ти давам милната сестра,
милната сестра Калинчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014