* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак
снощи вечер заход слънце;
изведе си бърза коня
опреж моми на кладенци:
- Я си имам бърза коня,
бърза коня ветромгоня,
за ден света обихождам,
обихождам, пак дохождам!
Де го дочу Ясно слънце,
то си дума Добър юнак:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ти се хвалиш, че си имаш
бърза коня ветромгоня -
за ден света обихождаш,
обихождаш, пак дохождаш!
Ако можеш за ден света
да обидиш, пайк да дойдеш,
я ти давам мила сестра;
ако идеш, пък не дойдеш,
я ти взимам бърза коня!
Сторили са вяра, клетва.
Че си стана Добър юнак,
да си яхне бърза коня;
дорде десен крак преметне,
конче полвин пътя стигна;
дорде юнак да си седне,
конче накрай света стигна
и се пак назад повърна...
Таман Слънце заидева,
добър юнак е пристигнал,
в порти скочи, в двори влезе
и си взема Слънце сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014