* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Дели Раблю,
ей Коладе ле, мой Коладе ле:
- Че аз имам една коня,
една коня, бърза коня,
за ден земя обихожда,
обихожда, пак дохожда!
От де зачу Ясното слънце,
кат го зачу, каил не би.
- Та кой е тоз дет се хвали?
- Аз съм, аз съм Дели Раблю!
- Сам да дойде, да вървиме,
да вървиме, да се надвървиме,
че той мене, ако надвърви,
да ми вземе мила сестра,
мила сестра Ангелина.
Че аз него ако надвървя,
ще му взема хранена коня,
хранена коня, бърза коня.
Тогаз стана Дели Раблю,
кат си стана, кон си хвана,
назоби го с бял ориз,
напои го с руйно вино,
оседла го със синьо седло,
препаса го със сърмен колан.
Дор си хвърли лява нога,
кон му отиде татък долу,
татък долу на белянката,
дето моми платно белят,
дето булки ризи перат.
Там си слезна Дели Раблю,
кат си слезна, гаргия заби,
гаргия заби, кон си върза,
кон си върза, сън заюсна.
Кон му цвили, яра вдига,
яра вдига до синьо небе:
- Я ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко.
Слънце отиде на залязване,
тогаз стана Дели Раблю,
кат си стана, кон си хвана,
дор си хвърли дясна нога,
кон му отиде татък горе,
татък горе на слънчеви порти.
Че излезе слънчева майка:
- Че кой тропа, че кой хлопа?
- Аз съм, аз съм - Дели Раблю.
Няма ли го Ясното слънце?
Отговаря слънчева майка:
- Няма го, няма, ей го - иде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014