* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Дели Раблю,
ей, Коладе ле, мой Коладе ле:
- Че аз имам един кон,
един кон, хранен кон,
веждите му от люта змия,
аз надминавам Ясното слънце!
Отде го зачу Ясното слънце,
като го зачу казал не би.
Отговаря Ясното слънце:
- Па кой е този, дето се хвали,
там да дойде, да вървиме,
да вървиме, да се надвървим,
че той мене ако надвърви,
ще му давам мойта сестра,
мойта сестра Ангелина,
че аз него ако надвървя,
ще му взема хранен кон.
Отговаря Дели Раблю:
- Аз съм, аз съм, Дели Раблю!
Че си хвана хранен кон,
нахрани го с бял ориз,
напои го с руйно вино,
че си хвърли лява нога.
Докато хвърли дясна нога,
кон му отиде татък долу,
татък долу, на белянката,
дето моми платно белят,
дето булки ризи перат.
Че е слязъл Дели Раблю,
като си слага, гъргия заби,
гъргия заби, кон си върза,
кон си върза, сън си заспа.
Слънце дойде на права пладне,
пак не става Дели Раблю,
конят цвили, врява вдига,
врява вдига до синьо небе:
- Я ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко,
слънце дойде над икиндия!
Пак не става Дели Раблю.
Слънцето трепти да засяда,
тогаз стана Дели Раблю,
като си стана, гаргия извади,
гаргия извади, кон си хвана,
че си хвърли лява нога,
дорде хвърли дясна нога,
кон му отиде татък горе,
татък горе, на слънчови,
на слънчови чемшир порти.
Кон потропа, той похлопа.
Отговаря слънчева майка:
- Та кой е този, дето лопа,
дето лопа, дето тропа?
- Аз съм, аз съм, Дели Раблю,
няма ли го Ясното слънце?
- Няма го, няма, ей го, пристига!
Че си дойде Ясното слънце,
кат си дойде, че си хвана,
че си хвана, мила сестра,
мила сестра, Ангелина,
че я подаде на Дели Раблю:
- Халал да ти е моята сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014