* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Дели Рабльо,
ей, Коладе ле, мой Коладе:
- Аз си имам един кон,
един кон, хранен кон,
веждите му от люта змия,
за ден земя обхожда,
обхожда, пак дохожда.
Откъде го чу Ясното слънце,
като го чу каил не беше.
Отговаря Ясното слънце:
- Че кой е този дето се хвали?
Сам да дойде да вървим,
да вървим, да се надвървим.
Че той мене ако надвърви,
ще ми вземе мила сестра,
мила сестра Ангелинка.
Че аз него ако надвървя
ще му взема хранен кон,
хранен кон, бърз кон.
Че си стана Дели Рабльо,
като стана, кон си хвана,
назоби го с бял ориз,
напои го с руйно вино,
оседла го със синьо седло,
препаса го с жълт колан,
юздата му - люта змия.
Че си хвърли лява нога,
дорде хвърли дясна нога,
кон му отиде отатък долу,
отатък долу на белянка,
дето моми платно белят,
дето булки ризи перат.
Че слезе Дели Рабльо,
като слезе - гаргия заби,
гаргия заби, кон върза,
кон върза, сън заюсна.
Кон му тропа, хем му цвили:
- Я ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко,
слънце отиде на икиндия!
Пак не става Дели Рабльо.
Коня му тропа, хем цвили,
яра вдига до синьо небе:
- Я ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко,
слънцето е на залязване!
Тогава стана Дели Рабльо,
че си хвърли лява нога,
дорде хвърли дясна нога -
кон отиде отатък горе
на слънчови чемшир порти.
Коня тропа, той похлопа.
Отговаря слънчова майка:
- Че кой е този, дето лопа,
дето лопа, дето тропа?
Отговаря Дели Рабльо:
- Аз съм, аз съм - Дели Рабльо,
няма ли го Ясното слънце?
- Няма го, няма, ей го иде!
Отговаря слънчова мама:
- Халал да ти е моята щерка,
моята щерка - Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014