* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се харен юнак
снощи вечер на чешмица,
че си има добра коня,
добра коня русоглава,
че надбързва Ясно слънце.
Де го зачу Ясно слънце,
хабер прати сам да дойде,
сам да дойде харен юнак,
харен юнак с добра коня.
Де го зачу харен юнак
оседла си враня коня,
оседла го, обюзда го,
обюзда го, възседна го,
че си отиде у Ясно слънце.
- Добро утро, Ясно слънце!
Отговаря Ясно слънце:
- Добре дошел, харен юнак.
Отговаря харен юнак:
- Защо си ме викал?
Отговаря Ясно слънце:
- Чул съм, па съм разбрал,
че си имаш добра коня,
добра коня златогрива,
че надбързва Ясно слънце?
Ако ти мен надбързаш -
на чест да ти е мойта сестрица;
ако теб аз надбързам -
ще ти взема добра коня,
добра коня златогрива.
Ясно слънце у потеля,
харен юнак у праша,
Ясно слънце у праша,
харен юнак на изтока,
Ясно слънце на изтока,
харен юнак на обед,
Ясно слънце на обед,
харен юнак на планина,
Ясно слънце на планина,
харен юнак на икиндия,
Ясно слънце на икиндия,
харен юнак на запад,
Ясно слънце на запад,
харен юнак у праща.
Провикна се Ясно слънце:
- Стой, почакай, харен юнак,
на чест да ти е мойта сестрица,
мила сестра Ангелина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014