* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак,
Станенине, господине,
снощи вечер на кладенец,
че си имал ален кон,
ален кон, хранен кон.
Къде го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
залог ще сторя, бяг ще бягаме -
ако ме мене ти надбягаш,
ще ти харижа моята сестра,
моята сестра, ясната звезда.
А аз тебе ако надбягам,
аз ще ти взема хранен кон,
хранен кон, ален кон.
Обложили се, надбягвали се.
Слънцето трепти, трепти, изгрява
добър ми юнак лежи, не става.
Слънцето трепти, трепти на обяд,
добър ми юнак, чак тогава става.
Слънцето трепти, трепти, захожда,
добър ми юнак яде, не става.
Че си привлезе във тъмно дами,
че си извади хранен кон,
хранен кон, ален кон,
че оседла го със синьо седло,
че препаса го със пъстри смоци,
че възметнал се Добър юнак,
възметна коня и го препусна.
Коня ми бяга, земята трещи,
земята трещи, небето ечи,
от очите му искри изскачат,
от ноздрите му син-зелен пламък.
Че си пристигна татък ми долу,
татък ми долу, слънчеви порти.
Слънцето трепти, трепти, говори:
- Халал да ти е моята сестра,
моята сестра, ясната звезда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014