* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се хвален юнак,
станенине ле, господине,
снощи вечер на седянка,
озарана на кладенци,
и пред моми, и пред булки,
че си има добра коня,
добра коня виронога,
виронога с руса глава,
че надбързва Ясно слънце.
Надбърза ли Ясно слънце,
да му вземе добра коня,
надбърза ли хвален юнак,
да си вземе слънчу сестра,
слънчу сестра хубавица,
хубавица, ден деница.
Па отишли на изтока,
па се двама надбързвале.
Ясно слънце на изтока,
хвален юнак - добро пладне.
Побил колче, връзал коня
под орехче столовато,
полегнал си и позаспал.
Добра коня с нога бие,
с нога бие, с носа дие:
- Стани, стани, хвален юнак,
отиде ти добра коня.
Събуди се хвален юнак
и погледна Ясно слънце.
Ясно слънце на икиндия.
Покачи си добра коня
и отиде на захода.
Хвален юнак - той надбърза
и си увзе слънчу сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014