* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер по вечеря,
по извори, по кладенци,
пред момите, пред момците,
че си има добро конче,
добро конче вихрогонче,
за ден ходи от изтока,
от изтока до запада!
От де го зачу Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ако н' идеш и да дойдеш,
от изтока до запада,
ще ти взема добро конче!
Ако идеш и да дойдеш,
от изтока до запада,
да ми вземеш малка сестра, (2)
малка сестра Ангелинка!
Че си стана Добър юнак,
как си стана, кон си хвана,
че си хвърли лява нога,
лява нога във зенгине.
Дорде прибере дясна нога
и си стигна татък долу,
татък долу у ливади.
Че си слезна Добър юнак, (2)
как си слезна, гега заби,
гега заби, кон си върза.
Кон си вързал, сън заюснал,
сън заюснал, кон му цвили,
кон му цвили, яра вдига,
яра вдига до синьо небе:
- Я ставай, ставай, Добър юнак,
слънце отиде на права пладне!
Не си стана Добър юнак...
Кон му цвили, яра вдига,
яра вдига до синьо небе:
- Я ставай, ставай, мой стопанко,
слънце отиде на икиндия!
Пак не стана Добър юнак...
Кон му цвили, яра вдига,
яра вдига до синьо небе:
- Я ставай, ставай, мой душманко,
слънцето отиде, ей го - залязва!
Че си стана Добър юнак,
че си хвърли лява нога,
лява нога във зенгине,
дорде прибере дясна нога,
кон му отиде татък горе,
татък горе на слънчеви,
на слънчеви чемшир порти.
Кон потропа, той похлопа,
че си излязла слънчева майка.
Че я пита Добър юнак:
- Няма ли го Ясно слънце?
Отговаря слънчева майка:
- Няма го, няма, ей го иде!
Че си влезе Добър юнак,
че си влезе в слънчеви двори,
че си взема Слънчо сестра,
Слънчо сестра, малка сестра,
малка сестра Ангелинка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014