* * *

Юнак и Слънце се надварват

Снощи се Павел похвали,
че си има добра коня,
добра коня вихрогоня,
да обиде по свье поле,
да надода Сънчу сестра,
Сънчу сестра, ясна звезда.
Павел на сънце говори:
- Я ще си, Сънце, надоде,
да си взема Сънчу сестра!
Па тръгнаха кални друми,
па ойдоха на планина.
Легна си Павел, па си заспа,
коня си върза за нога,
юзди си тури до него.
Сънце ойде икиндия,
кон си цвили, трапи сбива:
- Я сиромах, роб отидох!
Па си ойде на планина,
нога си тури в зенгия,
па си ойде на Сънчу,
на Сънчу тънки порти,
па почукна, па поокна:
- Излез, излез, Сънчу сестра,
Сънчу сестра, ясна звезда,
ясна звезда, Зорница,
щото рано изгряваше
и по-рано захождаше!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014