* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
ой Коледо, мой Коледо,
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам добро конче,
добро конче, бързоходно,
обходям, за ден вземам,
за ден вземам всета земя,
обикалям и дохождам!
Как го зачу Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак!
Да се хванем, обзаложим,
обзаложим голям залог,
да си сторим вяра и клетва:
- ако обходиш за ден земя,
за ден земя, всета земя,
ако обходиш и си дойдеш,
да ми вземеш мила сестра,
мила сестра Ангелина;
ако не можеш да обходиш,
ще ти взема добро конче!
Излязъл е Добър юнак
сутрин рано преди слънце
слънцето си изгряваше,
Добър юнак конче седлае:
- оседла го Добър юнак.
Изведе го срещу слънце,
дорде метне дясна нога,
че отиде кончето му,
че отиде до сред земя:
- пък слънцето на обеда.
Че си запря Добър юнак
на сред земя под сенчица,
под сенчица орехова:
- че си върза добро конче,
че го върза у орехче,
че си легна, та си заспа.
Кончето му с крака рита,
с крака рита, с уста цвили:
- Стани, стани, Добър юнак,
че отиде Ясно слънце,
че отиде навръх пладне!
Че се стресна Добър юнак,
че си скокна Добър юнак;
че отвърза добро конче;
дорде метне дясна нога,
че обходи всета земя,
че обходи и се върна.
Че отиде на слънцето,
на слънцето на портите.
Ангелинка по двор ходи,
като видя Добър юнак,
отвори му, посрещна го,
развожда му добро конче.
Че си чака Добър юнак,
дорде дойде Ясно слънце,
че си дошло довечера.
Седнали са с юнака,
да си ядят, да си пият;
Ангелинка диван седи,
налива им да ги пои,
че са яли и пили,
че си е дало Ясно слънце,
че си е дало мила сестра,
мила сестра Ангелина,
че е дало на юнака.
Покачи я Добър юнак,
покачи я на коня си,
занеси я Добър юнак,
занеси я у дома си!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014