* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак, Коладе ле,
Добър юнак с добра коня, Коладе ле,
че си има добра коня,
за ден земя обхожда,
пак със слънце си дохожда.
Де го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те, тебе, Добър юнак,
Добър юнак, с добра коня,
не е лесно да се хвалиш.
Хайде да се на бас хванеме.
Ако ли ме ти надвиеш,
ти ще вземеш мойта сестра,
мойта сестра Ангелина.
Ако ли те аз надвия,
аз ще взема твойто конче!
Решили са, тръгнали са.
Слънцето трепти, трепти на пладне,
Добър юнак на сред земя,
на сред земя, на кладенче,
че полегна, та позаспа.
Изцвили му хранен коня.
Слънцето трепти на икиндия,
Добър юнак на сред земя.
Отговаря Добър юнак,
Добър юнак с добра коня:
- Ако ли ме слънце не надвие,
ще позлатя твоята грива.
Слънцето трепти, трепти захожда.
Добър юнак на край земя,
пред слънчеви чемшир порти,
че потропа, че похлопа:
- Излез, Ангелино, Ангелино,
Ангелино, гюл-калино!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014