* * *

Юнак и Слънце се надварват

Обзаложи се Добър юнак,
вчера вечер на кладенец,
обзаложи се с Ясното слънце.
Заложи се дор двамата:
- 'ко го надмине Ясното слънце,
ще му вземе хранен коня,
'ко го надмине Добър юнак,
ще му кердоса милната сестра,
милната сестра Ангелина.
Обзаложи се, тръгнали са,
вървели са до над пладня.
Отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
и аз тука попочивам,
попочивам, позаспивам.
Че си отседна Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
кат отседна и заюсна,
че го надмина Ясното слънце,
надмина го над икиндия.
Добра кона с ноздри диха,
с ноздри диха, ек създава:
- Стани, стани, Добър юнак,
че те надмина Ясното слънце!
Че си стана Добър юнак,
кат надметна лява нога,
дур намести дясна нога,
че си надмина Ясното слънце,
че му кердоса милната сестра,
милната сестра Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014