* * *

Юнак и Слънце се надварват

Юнак седи на чардаци, Коладе ле,
на чардаци позлатени,
яде, пие и се хвали
с хубав коня, с хранен коня -
за ден земя обихожда
и вечер си пак дохожда.
Отде го зачу Ясното слънце,
на юнака отговаря:
- Да си хванем голям залог -
ако мене ти надминеш,
ще ми вземеш мила сестра;
ако тебе аз надмина,
ще ти взема хранен коня!
Ясното слънце веч изгрява,
юнак още лежи, не става.
Отговаря стара му майка:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
надмина те Ясното слънце!
Юнак лежи, лежи, не става,
Ясното слънце вече на пладне.
Тогаз юнак скочи, подскочи,
изведе си хранена коня,
оседла го синьо седло,
припаса го жълти смоци,
възседна го, препусна го,
че си превари Ясното слънце,
та му взема мила му сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014