* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Михал, добър юнак,
похвалил се снощи на седенки,
похвалил се при малките моми,
че си има коня фирогона,
фирогона коня, нефирана,
че превара това Ясно слънце
и превара той силни ветрове.
Кога било утрес сузарана,
отидоха тие малки моми,
отидоха на Ивер за вода;
там видеха Слънчевата майкя,
па на майкя веля и говора:
- Таком Бога, Слънчева майчице,
похвали се Михал, добър юнак,
похвали се снощи на седенки,
че си има коня фирогона,
фирогона коня, нефирана,
че превара това Ясно слънце
и превара той силни ветрове!
Па си стана Слънчевата майкя,
па на слънце вели и говори:
- Таком Бога, мое Ясно слънце,
похвалил се Михал, добър юнак,
похвалил се снощи на седенки,
похвалил се пред малките моми,
че си има коня фирогона,
фирогона коня, нефирана,
че превара тебе, Ясно слънце
и превара той силни ветрове!
Пак си стана това Ясно слънце,
па отиде Михайлови двори,
та сос Михал облог облагали
у утром заедно да вървят -
ако превари това Ясно слънце,
да му вземе коня фирогона,
фирогона коня, нефирана;
ако превари Михал, добър юнак,
да му вземе сестра Мариица.
Кога биде утро сузарана,
па си тръгна това Ясно слънце;
слънце вече ойде на обеда,
а Михал си руйно вино пие.
Па го виде Слънчевата майкя,
па на Михал веле и говори:
- Кога не мож облог да си държиш,
защо баре облог ми се фащаш?
Слънце вече ойде на обеда,
а тизека руйно вино пиеш!
Па стана ми Михал, добър юнак,
тури нога во десна зенгия,
дур прехвърли и левата нога,
той отиде слънчеви изгреви;
до де Михал добре да си седне,
той си стигна това Ясно слънце,
па на слънце вели и говори:
- Таком Бога, това Ясно слънце,
азе щ' ида на твоите пладнища,
кога тизе мене стигнеш,
да ме викаш заедно да вървим!
Стигна слънце на пладнище,
стигна слънце и замина,
а на Михал се не обажда;
коня цвили, Михала събужда:
- Стани, стани, Михал, добър юнак,
слънце стигна вече и замина,
а на тебе не се обажда.
Пак си стана Михал, добър юнак,
воседна си коня фирогона,
фирогона коня, нефирана,
пак ей стигна това Ясно слънце,
па на слънце вели и говори:
- Азе щ' ида на твоите двори!
А слънце му вели и говори:
- Чекай, Михал, заедно да вървим,
да ти даам сестрица Мариица!
Я Михал му вели и говори:
- Азе не ща сестра Мариица,
нело ида хора за похвала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014