* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
вечер, вечер на кладенец:
- Аз си имам бърза коня,
бърза коня, чер гарвана,
за ден света обикалям,
и пак със слънце в село доходям.
от де го зачу Ясно слънце.
Отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ад със тебе на обзалог -
ако мене ти надминеш,
ще ми кердосаш милната сестра;
ако тебе аз надмина,
ще ти взема хранен коня.
Обзаложили се, тръгнали са,
докато на пладне дошли.
Отговаря Добър юнак:
- Я аз тука си почивам,
хем почивам и поспивам.
Като легна и заюсна.
Добро конче, чер гарвана,
с краком тропа - тънтел здава,
с ноздром пръхти - ек задава:
- Стани, стани, Добър юнак,
надмина те Ясно слънце!
Тогаз стана Добър юнак;
кат наметна лява нога,
докат надметне дясната нога,
че си надмина Ясното слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014