* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
стани ми нине, господине,
снощи вечер на кладенче,
че си има хранена коня,
хранена коня, алена коня.
Де го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Фой те й тебе, Добър юнак,
залог ще туря, бяг да бягаме!
Я ти мене 'ко надбягаш,
ще ти харижа моята сестра,
моята сестра, ясната звезда,
а аз тебе 'ко надбягам,
ще ти земна хранена коня,
хранена коня, алена коня.
Слънцето трепти, трепти, изгрява,
Добър юнак лежи, не става,
слънцето трепти, трепти на обед,
Добър юнак яде и пие,
слънцето трепти, трепти, захожда,
Добър юнак чак тогаз става,
че привлезе в тъмни дамове,
че си изкара хранена коня,
хранена коня, алена коня,
оседла го синьо седло,
препаса го пъстри смоци.
Възметна се Добър юнак,
възметна се, препусна го,
коня бяга, земята трещи,
земята трещи, небето ечи,
из ноздри му син пламък скача,
из очи му искри излизат.
Че пристигна татък долу,
татък долу, по-надолу,
по-надолу, при слънчу порта.
Слънцето трепти, трепти, говори:
- Халал да ти е моята сестра,
моята сестра, ясната звезда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014