* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак,
ой Коладе, мой Коладе,
че си има добро конче,
добро конче аджамийче -
на ден земята обихожда,
обихожда и пак дохожда,
Ясно слънце надвишава,
Ясен месец надминава.
Зачула го слънчова майка,
пратила бързи слуги,
да намерят Добър юнак.
Спуснали се бързи слуги,
хванали си Добър юнак.
Водили го при слънчова майка.
Слънчова майка го запита:
- Ой те тебе, Добър юнак,
хвалил си се, истина ли е,
казвал ли си, лъжа ли е,
че си имал добро конче -
Ясно слънце надминава,
Ясен месец надвишава?!
Отговаря Добър юнак:
- Хвалил съм се, истина е,
казвал съм се, лъжа не е.
Отговаря слънчова майка:
- Ако надминеш Ясно слънце,
ще ти харижа слънчова сестра,
слънчова сестра Еленчица.
Хванали се, тръгнали.
Ясно слънце тъкмо изгрява,
Добър юнак веч на кошлук;
Ясно слънце веч на пладне,
Добър юнак веч на икиндия;
Ясно слънце веч залязва,
Добър юнак при слънчова майка...
Харизала му слънчова сестра,
слънчова сестра Еленчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014