* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак, Коладе ле,
Добър юнак с добра коня, Коладе ле,
че си има хранен коня,
кога мине хатно ходи,
хатно ходи нощ надхвърля.
Де го зачу Ясно слънце,
че си отиде при юнака.
Юнак тропа кон потропа,
че си вика на Добър юнак:
- Ой те тебе, Добър юнак,
като минеш, хатно ходиш,
хатно ходиш, нощ надхвърляш,
ще те даря добра дарба,
добра дарба с хранен кон,
добра дарба с мила сестра,
мила сестра Ангелинка.
Юнак ляга и заспива,
слънце отива на обеда,
а юнак се успива,
конче цвили с крака бие:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
че си иди с хранен коня,
а юнак се успива.
Конче цвили с крака бие:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
че си иди с хранен коня.
Слънце отива на запада.
Конче цвили с крака бие:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
че си взема мила сестра,
че я хвана за ръчица,
че я метна на кончето,
тъй си взема мила сестра,
мила сестра Ангелинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014