* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
Коладе ле, мой Коладе,
снощи вечер на вечеря,
на вечеря на кладенеца,
пред момите, пред момците,
че си има враня коня -
Ясно слънце ще надбяга...
Че го зачу слънчу сестра,
слънчу сестра Ангелина,
та при слънцето отиде
и на Слънчо тя продума:
- Ой те тебе, братко Слънчо,
похвалил се й Добър юнак,
че си има враня коня -
Ясно слънце ще надбяга!
Отговаря Слънчо сестри:
- Ако мене той надбяга,
ще си вземе Слънчо сестра;
ако ли аз го надбягам,
ще му взема враня коня!
Ясно слънце из порти излиза,
Добър юнак със кон тръгна;
Ясно слънце на пладнина,
Добър юнак на икиндия.
Позапря се, позасмя се,
па си слезе да почине;
тежка дрямка го налегна...
Кога се от сън събуди,
Ясно слънце на заходване...
Добър юнак със кон тръгна,
Ясно слънце в порти влиза,
Добър юнак със кон пристига.
Ясно слънце му говори:
- Хвала тебе, Добър юнак,
заслужаваш слънчу сестра,
слънчу сестра Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014