* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак,
ой Коладе, мой Коладе,
снощи вечер, онзи вечер,
на изворчец на кладенец,
пред две млади, неженени,
неженени, негодени:
- Аз си имам враня коня,
за ден вземам, свят обхождам,
свят обхождам, пак дохождам.
Че го зачу Ясното слънце,
кат' го зачуло, повикало го,
повикало го, запитало го:
- Ой те тебе, Добър юнак,
чувал съм те, хвалил си се,
снощи вечер, онзи вечер,
на изворчец, на кладенчец,
пред две млади неженени,
неженени, негодени,
негодени, невенчани,
че си имал враня коня,
за ден вземаш свят обхождаш,
свят обхождаш, пак доходяш.
Да се хванем голям залог -
ако ме надминеш, на чест да ти й,
на чест да ти й мойта сестра,
мойта сестра с голям залом,
на глава й ясно слънце,
на чело й ясен месец,
на гърди й дребните звезди.
Ако те надмина, вземам твоя,
вземам твоя хранен коня.
Колкот речи изрекохме,
толкоз здраве и на таз къща,
на таз къща спор, берекет!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014