* * *

Юнак и Слънце се надварват

Възседнал е Добър юнак
негова си рана коня
снощна вечер у Цариграда,
ручок ручи на Ичурлия,
я пладне на Полудия,
я икиндия сред София.
Отговаря рана коня:
- Ой те тебе, Добър юнак,
спомили се, отмили се -
мойте нозе дърво ли са,
мойта душа пламък ли е,
мойто сърце камък ли е?
Мойте нозе дърво да бяха,
дърво да бяха - ще се счупят;
мойта душа пламък да беше,
пламък да беше - ще угасне;
мойто сърце камък да беше,
камък да беше - ще се пръсне!
Отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, рана коня,
толко си ме път възседнал,
възседни ме още малко -
от най стърна бял Дунава.
Там си имам първо любе -
ще те зоби с баш пченица,
баш пченица чернокласица,
ще те пови с ройно вино,
ройно вино тригодишно.
Тва похае рана коня,
прехвърли го още малко,
от най стърна бял Дунава,
на момини равни двори.
Кът го видя малка мома,
срам забури, ум загуби.
Че улови рана коня,
разходи го по дворове,
че го зоби баш пченица,
баш пченица чернокласица,
че го пови с ройно вино,
ройно вино тригодишно.
Че залюби Добър юнак,
Добър юнак малка мома.
Любили се, мамили се,
дорде петли да пропеят,
да пропеят, да завторят,
върли патки да закрякат.
Вам си пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014