* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак
вечер, вечер на кладенец,
че си имал добра коня,
добра коня, чер гарвана -
за ден земя обихождал,
обихождал и пак дохождал.
Де го зачу Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ай със тебе на обзала.
Ако мене ти надминиш,
ще кердосаш мойта сестра!
Ако тебе аз надмина,
ще ти взема добра коня!
Обзаложиха се и тръгнаха,
че са дошли дор до пладня.
Отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, тебе, Добър юнак,
ази тука попочивам,
попочивам и поспивам.
Добър юнак с добра коня,
че си обседна добрата коня,
като обседна, тъй и седна,
както обседна, тъй и полегна,
както полегна, тъй си заюсна.
Че си надмина Ясното слънце,
че си надмина добрата коня,
добрата коня, чер гарвана,
с кракум тропа, тътен здрава.
- Стани, стани, стани, Добър юнак,
че те надмина Ясното слънце.
Че си става Добър юнак,
дор преметна лява нога,
дор премести дясна нога,
достигна го и надмина го,
че му кердоса милната сестра,
милната сестра, Ясния месец.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014