* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак,
че си има бърза коня,
бърза коня, ером коня -
на ден земя обихажда,
дванайсет кадълъка,
тринайсет хайдърлъка.
Отде го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Хай да се хванем на облога,
на облога, на правина!
Ако ли ти ме надминеш,
ще те даря добра дара -
добра дара, мала сестра;
ако ли те аз надмина -
ще ти взема бърза коня!
Хванали се, паднали са
сутрин рано в неделя...
(...)
поби копье, върза коня,
седна малко да почине,
да почине, да си поспи.
Кон му цвили с ясни гласи:
- Ставай, ставай, мой стопанин,
ще останеш ти без мене,
ти без мене и аз без тебе!
Кат се сепна, събуди се,
та преметна лява нога,
дорде намести дясна нога,
кон отиде накрай земя,
накрай земя, у Слънчови,
у Слънчови чемшир порти.
Той повикна, кон поцвили:
- Излез, излез, Ясно слънце!
Не излезе Ясно слънце,
най излезе Слънчова майка:
- Няма тука Ясно слънце!
Ей че иде Ясно слънце,
ем си иде, ем си вика:
- Излез, излез, мала сестро,
хвани коня за юздата -
че си кончум стопаничка,
а юнаку сгоденичка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014