* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак
на мегдана пред юнаци,
на кладенци пред девойки,
че си има добра коня,
добра коня Балабаня.
Де го зачу Ясно слънце,
де го зачу, тъй говори:
- Ой, юначе, млад, неженен,
хайде с тебе ход да ходим,
ход да ходим от изтока,
от изтока до запада.
Ако ли те аз надмина,
ще ти взема врано коня,
врано коня Балабаня.
Ако ли ме ти надминеш,
ще ми вземеш първо либе,
първо либе Ангелинка.
Тръгнали са тия двама,
тия двама ход да ходят,
ход да ходят от изтока,
от изтока до запада.
Кога слънце зори заде -
Добър юнак - на ручока,
кога слънце на ручока -
Добър юнак на планина.
Че си кончето завърза
за два сръбца босилкови
и си легна, та заспа.
И слънцето довтасало,
как довтаса и надмина.
Кончето му жално цвили,
жално цвили, тъй говори:
- Ой, юначе, млад, неженен,
толкоз ли ти аз дотегнах,
че ме караш ход да ходя,
ход да хода от изтока,
от изтока до запада.
Добър юнак се сепна,
се сепна и се метна
на негова добра коня,
че прехвръкна през тез девет,
през тез девет кадалъка,
та задмина Ясно слънце.
И слънцето довтасало,
като довтаса, тъй говори:
- Ой, юначе, млад, неженен,
не ми вземай първо любе,
първо любе Ангелинка!
Я ми вземай стара сестра,
стара сестра Севдалинка.
- Ой те тебе, Добър юнак,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве,
от дружина - веселина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014