* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
снощи вечер по кладенци,
пред момите, пред момците,
че си имал добра коня,
за ден земя обхождал
и пак с време си дохождал.
Де го зачу Ясно слънце,
изпрати дор три слуги,
да отидат да намерят,
да намерят Добър юнак,
да го питат дали е думал,
ако е думал тази дума,
нека дойде сутрин рано на изтока,
ще се хванем на мараза.
Бързи слуги, бързо отишли,
намерили Добър юнак,
питали го дали е думал,
дали е думал тази дума.
Отговаря Добър юнак:
- Думал съм я, бас се хващам!
Че си отиде сутрин рано, на изтока,
хванали се на мараза,
ако надмине Ясно слънце,
ще му вземе добра коня,
ако надмине Добър юнак,
ще му вземе милна сестра.
Тръгнали са да пътуват,
Ясно слънце по небето,
Добър юнак по земята,
дорде слънце на обеда,
Добър юнак на пладнушка,
под крушица сън заюсна.
Слънце отиде на икиндийка,
зацвили му храня коня:
- Ставай, ставай, добър стопанко,
че ще ме гледаш в чужди ръце!
Дорде стъпал на дзенгийка,
кон му отиде на икиндийка,
дорде си кончето възседна,
кон отиде в слънчеви двори.
Разплака се Ясно слънце:
- Льольох, Боже, отиде ми милна сестра!
Тука пеем, бого славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014