* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
снощи вечер на кладенче,
на кладенче, на изворче,
пред момите, пред момците,
че си имал силно конче,
за ден ходи на край земя,
за ден ходи и се връща.
Да го за чу Ясно слънце,
та покани ясна звезда,
ясна звезда, бърза слуга.
И отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, ясна звезда,
ясна звезда, бърза слуга.
Кога те пратя при Добър юнак,
по-отдалеч да се поклониш,
по-отблизо селям да дадеш,
чак при него ще разправяш:
- Ой те тебе, Добър юнак,
мен ме праща Ясно слънце,
вий със него бас да прайте,
бас да прайте - силна кушна,
Добър юнак по земята,
Ясно слънце по небето.
Ко си измине Ясно слънце,
ще му вземеш силно конче,
ко си измине Добър юнак,
ко си измине Ясно слънце,
ще му вземеш мила сестра -
мила сестра, бяла Еленка.
И отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, ясна звезда,
в събота кон ще подкова -
с петали позлатени,
с мъхове посребрени,
в неделя кон ще подлежи,
под чулове копринени,
та ще гостят в понеделник.
Рано рани Добър юнак,
че отиде на изтока,
на слънчеви равни двори,
равни двори, чемшир порти.
Юнак похлопа, кон потропа,
юнак повика, кон поцвили:
- Стала е, стала, Ясно слънце,
ний с тебе бас да правим,
бас да правим силна крушна -
Ясно слънце по небето,
Добър юнак по земята.
Че си стана Ясно слънце,
пуснали са силна крушна -
Ясно слънце по небето,
силен юнак по земята;
Добър юнак на планушка,
на планушка, на чешмичка,
отседна конче, заби пръчка,
заби пръчка дафинова,
върза конче Добър юнак,
от сън заюсна Добър юнак.
Ясно слънце приближава,
приближава край обеда,
кон поцвили, кон потропа:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
ти се мъчиш да ме издадеш,
да ме издадеш на Ясно слънце,
да ме еспри деня и нощта.
Че си стана Добър юнак,
че си отвърза силно конче,
конче тропна, юнак се хлопна,
Добър юнак на слънчови,
на слънчови равни двори,
равни двори, чемшир порти.
Юнак похлопа, кон потропа,
юнак повика, кон поцвили:
- Излез, излез, Ясно слънце!
Не излезе Ясно слънце,
най излезе, слънчова майка,
и отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, слънчова майка,
дойде ли си Ясно слънце?
И отговаря слънчова майка:
- Няма го няма, рано е още.
- Ний с него бас хванахме,
ко ме измине Ясно слънце,
ще ми вземе силно конче;
ко си измина Ясно слънце,
ще му взема мирна сестра,
мирна сестра - бяла Еленка.
И отговаря слънчова майка:
- Айде, айде, Добър юнак,
то ти стига туй на тебе,
да си валяш по механите,
по механите, по чешмите,
че си изминал Ясно слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014