* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Дели Храбрьо,
ей, Коладе ле, мой Коладе ле,
че си има една коня
за ден обхожда земя и небе,
хем я обхожда пак дохожда.
Откъде го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Та кой е този, дето се хвали,
сам да дойде той при мен,
да вървим да се надвървим,
че той мен ако надвърви,
че той ако мен надвърви,
да ми вземе милата сестра,
милата сестра Ангелина.
Че си стана Дели Храбрьо,
кон си нахрани и напои,
назоби го с бял ориз,
оседла го, обюзда го.
Седлото му като синьо небе,
юздата му от люта змия,
че си хвърли лявата нога,
докато хвърли дясната нога,
конче му отиде оттатък долу,
оттатък долу на белянката,
дето моми платна белят,
дето булки ризите перат.
Че си слязъл Дели Храбрьо
от коня зляга гергия заби,
гергия заби, конче върза.
Конче му цвили яра вдига,
яра вдига до синьо небе:
- Я, ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко,
слънцето отиде над права пладня.
Пак не си става Дели Храбрьо,
кон му цвили яра вдига:
- Я, ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко,
слънцето отиде над икиндия.
Пак не си става Дели Храбрьо,
кон му цвили яра вдига,
яра вдига до синьо небе:
- Я, ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко,
слънцето трепти, залязва.
Тогаз стана Дели Храбрьо
кон си отвърза,
че си хвърли лява нога,
доде хвърли дясна нога,
конче му отиде татък горе,
татък горе на слънчеви порти,
на слънчеви чемшир порти.
Той похлопа, кон потропа,
че се обади слънчева майка:
- Та кой е този, дето лопа,
дето лопа, дето тропа?
Та се обади Дели Храбрьо:
- Аз съм Дели Храбрьо,
няма ли го Ясното слънце?
- Няма го няма, ей го иде.
Че си дойде Ясното слънце,
че си хвана милата сестра,
милата сестра Ангелина,
че я подаде на Дели Храбрьо:
- Халал да ти е, Дели Храбрьо,
мойта мила сестра Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014