* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак
снощи вечер на кладенче,
пред момите, пред булките,
че си има харен коня,
харен коня, добър коня -
за ден вземал взема
за нощ вземал ясно небе!
Отде го зачу Ясно слънце
повикало го, попитало го:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ази чувам, че си имал
добра коня, харен коня,
за ден вземал земи,
за нощ вземал ясно небе.
Хайде да се надбягваме;
ако ази тебе надбягам -
ще ти взема харен коня;
ако мене ти надбягаш -
халал да ти й мойта сестра,
мойта сестра Магдалина.
Добър юнак сън заюсна,
конче тропа - юнак буди:
- Ставай, ставай Добър юнак,
слънце зайде над икиндия.
Че си стана Добър юнак,
че възседна харен коня,
възседна го, препусна го,
че си стигна в слънчеви,
в слънчеви равни двори.
Отподир довтаса Ясно слънце:
- Ой ти тебе Добър юнак,
халал да ти й мойта сестра,
мойта сестра Магдалина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014