* * *

Юнак и Слънце се надварват

Облага се Бранко юнак
с виър ветър, с Ясно слънце.
Отговаря Бранко юнак:
- Таком Бога, Ясно слънце,
ние кье се превараме,
ако ли те я преварим,
кье ми дадеш твоя мила сестра,
мила сестра - ясна звезда;
ако ли ме ти превариш,
кье ми вземеш враня коня.
Па пойдоха на надоле -
Бранко юнак низ друмове,
Ясно слънце през горица.
Кога било окол пладне,
провикна се Ясно слънце:
- Стой, почекай, Бранко юнак,
обед ми се обедува.
Отседна си Бранко юнак
край студени бистри кладенци,
извади си вакло ягне,
извади си руйно вино.
Настигна го Ясно слънце,
извади си мрена риба,
обед са си направиле.
Бранко дремка одремало,
та задена да задремва.
Бранковата добра коня
сос ноджица покопуе,
сос юздица подрънкуе:
- Стани, стани, Бранко юнак,
отидох ти на облого.
Той час рипна Бранко юнак,
оседла си вранья коня,
достигна си Ясно слънце,
достигна го, задмина го.
Па си ойде в слънчевите,
в слънчевите рамни двори,
рамни двори, бели порти.
Изчука се, извика се,
излезла е слънчевата,
слънчевата мила сестра,
мила сестра, ясна Звезда,
отвори му бели порти,
изнесе му дребни стомни,
изнесе му студена вода.
Достигна си Ясно слънце,
па се двата прегърнаха:
- Леле, сестро, мила сестро,
отиде ми на облого!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014