* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак, че си има бърз кон,
бърз кон, яврон коня, за ден земя обикаля,
за ден земя обикаля, пак със слънце си дохожда.
Де го зачу Ясно слънце, проговаря Ясно слънце:
- Кой се хвали, сам да дойде, сам да дойде да се варим.
Ако ли го аз надварям, ще му взема бърза коня;
ако ли ме той надвари, ще му дам мойта сестра.
Че си отиде Добър юнак, че си изведе бърза коня,
бърза коня, явром коня, че застъпа лява нога.
Че застъпа лява нога, дор надясна се преметна,
дор надясна се преметна, коня преброди и два, и три,
и два, и три адалъка и дваисет кадалъка.
По-подир тича Ясно слънце, тичом тича, виком вика.
Тичом тича, виком вика: - Нека излезе мойта сестра,
тя е кончум стопаничка, а юнакум годеничка!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014