* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак,
вечер, вечер, на кладенец,
че си има добра коня,
добра коня, чер гарвана,
за ден земя обихожда,
обихожда, пак дохожда.
Де го зачу Ясното слънце.
Отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
хайде с тебе на обзалог!
Ко аз тебе надмина,
ще ти взема хранен коня!
А ти мене ко надминеш,
ще ми вземеш милната сестра,
милната сестра Ангелина!
Обзаложили се, тръгнали са,
стигнали са дор до пладне.
Отговаря Ясното слънце:
- Тука малко да починем!
Легна юнак, та заюсна.
Задмина го Ясното слънце,
задмина го дор до икиндия.
Добра коня с краком тропа,
с краком тропа, с устом цвили:
- Стани, стани, Добър юнак,
че те надмина Ясното слънце!
Скокна юнак, та подскокна,
кат надметна лява нога,
дор надметне дясна нога -
задмина си Ясното слънце.
Че му кердоса милната сестра,
милната сестра Ангелина.
Колкот звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014