* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер по вечеря,
на кладенчец, на изворчец,
пред момите, пред булките,
че си има хранен коня,
да не обижда денем земя,
денем земя,
денем земя, нощем небе.
Ка го зачу ясен месец,
ка го зачу, говори му й:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ако надойдеш я ти мене,
на чест да ти мила сестра,
мила сестра Ангелинка.
А аз тебе ако надойда,
на чест да ми руса глава.
Басили се, отишли са.
Добър юнак ляга и заюсва.
Петлите са пропояли,
Добър юнак не се буди.
Петлите са повторили,
Добър юнак не се буди.
Конче цвили, цвили, проговори:
- Стани, стани, Добър юнак!
Добър юнак не се буди.
Петлите са почестили,
Добър юнак не се буди.
Слънце трепти да изгрява,
Добър юнак се разбужда,
че си вляга във обора,
че си извади хранен коня,
че го вкара във градинка
и го върза във трендафил.
Назоби го с дребен ориз,
дребен ориз таталия.
Напои го с руйно вино,
с руйно вино три годишно,
оседла го с пъстри змии.
Дорде стъпи в златен сърмен,
конче отиде над Рай божи.
Ходи, ходи из Рай божи,
насреща му ясен месец.
Говори му Добър юнак:
- Добър вечер, ясен месец!
Ясен месец отговаря:
- На чест да ти й мила сестра,
мила сестра Ангелинка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014