* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се, Коладе ле,
Богдан юнак, Коладе ле,
снощи вечер, на чешмата,
пред момите, пред момците,
че си има, хранен коня,
хранен коня, бяга, бяга,
за ден за два, да обходи,
да обходи земя и небе,
де го зачу, Ясно слънце,
че си прати, дор три случи,
та поканят, Богдан юнак,
че го кани, Ясно слънце
че са двама, облог облождат,
кой надбяга, от двама им,
той ще вземе, малка мома,
малка мома, Ангелина,
на гърди й Ясно слъце,
вред по нея, дребни звезди,
почнали да се надбягват.
Ясно слънце, по небето,
Богдан юнак, по земята,
среди земя, бяла чешма,
до чешмата, крушо дърво,
кога стигна бяла чешма,
поспря конче да почине,
налегна го люта дрямка,
че задрема Богдан юнак.
Богдан юнак среди пладне,
Ясно слънце на икиндия,
процвилил е хранен коня,
с уста процвили, с крак потропа:
- Стани стани, Богдан юнак,
Ясно слънце трепти на захода!
Богдан юнак кон възсяда,
дорде слънцето заседне,
Богдан юнак пред слънчеви порти,
посрещна го слънчева майка,
награди го добра дара,
че му даде малка мома,
малка мома, златна мома.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014